Правителството ще прави ново ведомство - Агенция за публичните предприятия и

 

Правителството ще прави ново ведомство - Агенция за обществените предприятия и вложенията (АППИ). Това планува план на закон за обществените предприятия. Новата конструкция ще сплоти две съществуващи агенции - за приватизацията и за вложенията. АППИ ще координира държавната политика във връзка с обществените компании и ще следи и рапортува за нейното осъществяване на министрите, гласи планът. 

Кабинетът пристъпва към тази промяна под външен напън, а не тъй като най-сетне е осъзнал, че при неналичието на раздържавяване няма смисъл данъкоплатците да устоят цяла организация за приватизация. Всъщност проектозаконът се появява, тъй като по-доброто ръководство на държавните предприятия е едно от изискванията, сложени предишния август за допускане на България в " чакалнята " на еврозоната. Това е посочено и в претекстовете на Министерски съвет. Дали от бързане да придвижи закона, с цел да покаже прогрес пред европейските сътрудници, или по друга причина, държавното управление е пропуснало да приложи оценка на въздействието от предлаганите промени. 

Според плана АППИ ще се занимава с приватизация, с управление на държавните сдружения, с издаване на документи за вложители, а също и с концесиите и индустриалните зони. С други думи, мегаагенцията доста ще дублира функционалностите на Министерството на стопанската система, чието битие става все по-неясно и безсмислено.

Мегаагенцията ще е подчинена на премиера или на негов заместител. Тя би трябвало да изготви политика за ръководство на държавните компании, която да осъвременява на всеки 4 години. 

Списъкът " неразрешено за приватизация ", в който през годините бяха вкарани десетки предприятия като БДЖ, ВМЗ-Сопот,  ВиК сдружения, пристанища, летища и други, ще бъде отстранен. За всяко съответно дружество, в което страната има 50 или повече %, решение за приватизация ще се взема от Народното събрание. За продажба на обособени елементи от такива компании думата ще има Министерският съвет. Когато става въпрос за обособени активи на държавни лечебни заведения, ще се произнася АППИ. Отново организацията ще взема решение, ако става дума за обмен на имот от държавно дружество с данъчна оценка над 10 000 лева

АППИ ще резервира досегашния управнически формат на Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор - шеф, изпълнителен и контролен съвет. Единственото условие към изпълнителния шеф на организацията е да е висшист с магистърска степен, което значи, че може да е доктор, строителен инженер или артист да вземем за пример. 

Проектът не споделя по какъв начин ще се назначават членовете на директорските и надзорните препоръки на държавните компании. Не се загатват състезания, единствено се показва, че ще бъде направена методика за селекцията на подобаващи фрагменти. Изрично е записано обаче, че министри, зам.-министри, депутати, кметове, регионални шефове, шефове на агенции нямат място в органите за ръководство и надзор. Забраната ще важи и за членовете на политическите кабинети на министрите - началник-кабинети, пресаташета, секретарки и др. 

Проектът като цяло наподобява шаблонизиран и незавършен. Вече се появиха и първи рецензии. " Новият закон няма да реши казуса с непрекъснатото замитане на големите загуби на някои държавни предприятия ", притеснява се Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система.  " Дали се покриват загуби в Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2 ” посредством непрекъснато наливане на пари от БЕХ, или се употребява предплатеното заплащане от концесията на летище София за „ спасяването ” на БДЖ, в последна сметка платците на тези загуби са данъкоплатци и консуматори. Задължително е новата организация не просто да работи за по-доброто ръководство на държавните компании, само че и да преразгледа икономическата аргументация зад всички държавни компании и да бъде дейна в търсенето на благоприятни условия за навлизането на частни капитали във към момента доминираните от страната браншове ", разяснява икономистът. 

 

КЛИШЕ

Публичните предприятия се основават и ръководят, когато се постанова: да се отстраняват съществуващи пазарни дефекти; да се дават артикули или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие; да се ръководи стратегическо за страната имущество.